01.12.2021 Пиша това в момент на политическа криза в България. Момент... Може би аз пиша много бавно, а може би кризата продължава прекалено дълго.

  Пиша това докато партиите на промяната обсъждат по по-прозрачен начин дали склонността им към компромиси с различията в политиките им ще бъде достатъчна, за да задържат властта и да се превърнат в новите партии на статуквото. Слушам дискусиите им и осъзнавам, че промяната, която предлагат, не е промяната, която е нужна на България. Това не е промяната, която мисля, че народът поиска. Не е и промяната, която политиците обещаха.

 
iskam-promyana.png
 

  Искам промяна, с която да се изчисти недоразумението между народа - като гласоподавател - и политиците - като народни представители и управляващи. Недоразумението е в това, че аз давам гласа си, за да се свърши работа, а политиците взимат гласа ми като пълномощно да се разпореждат самостоятелно с моята власт на суверен.

  Чувствам се сякаш давам ключ на майстор да направи ремонт в дома ми, но вместо това майсторът влиза в него, живее там 4 години, всеки път щом го видя е изморен и потен уж че работи, а накрая ми връща ключовете с коментара, че жилището е за основен ремонт и той е готов да му гласувам доверие да се заеме с този ремонт. В този ред на мисли, много се дразня, когато нов майстор започне да ми обяснява колко зле бил предишния майстор, защото от опит знам, че следващият ще говори по същия начин и за него.

  Затова искам промяната да се състои в това, че от модел "Народът предава периодично цялата си власт на една група от хора да се разпореждат самостоятелно с всичко" преминем към модел "Народът предоставя при нужда достатъчно власт на подходяща група от хора да обслужват под контрол една национална цел".

 
 

Тук описвам какво означава тази промяна за мен и как може да я постигнем.

 
Search
 

Гласувай за този блог!